Помните ли приказката за бързата работа, която е срам за майстора? Ако не я помните, то сега да ви я преразкажа набързо. Както започват всички приказки, така и тази започва (хм, всъщност забравих да кажа, че в приказката става дума за един майстор на детски люлки и семейство, което на няколко пъти се нуждае от точно такива люлки, но което за съжаление не ги получава), та и тази приказка започва с имало едно време.

Та, имало едно време мъж и жена, на които се е родило първото дете и те съвсем естествено отишли при майстор на люлки за да им направи такава. Попитали майстора кога ще е готова тяхната бебешка люлка, но той отговорил така: Аз имам много бебешки люлки да правя и гледам да си изпипвам работата, а бързата работа срам за майстора. Когато стане, тогава.

Съгласило се семейството, какво да прави, но майсторът на бебешки люлки така и не се обаждал, а детето порастнало и скоро вече нямало никаква нужда от бебешки или детски люлки.

Минало неминало време и на семейството им се родило второ дете. Отишли пак при майстора на люлки и му казали: Дойде ли време и за нашата люлка, че имаме второ дете на път. Майсторът обаче им отвърнал пак. Спокойно, че бързата работа е срам за майстора.

Същото се повторило и със следващото дете и с по-следващото и с последното.

Дошло време за внуците да имат нужда от детски люлки, а майсторът отново казвал: бързата работа, срам за майстора.

Какъв е изводът от цялата тази история за майстори, бебета и люлки? Изводът е казан още от Иван Вазов навремето и е: Не оставяй днешната работа за утре, ами си я свърши веднага.

Не че искам да поучавам някого с тази история. Самият аз постоянно оставям днешната работа за утре, но просто ми хрумна, та реших да я споделя, с който иска да слуша.

Тук ще откриете най-добрите цени на люлки.